Заради едно изречение на Борисов
Коментар от Емилия Милчева:
Едно изявление на българския министър председател Бойко Борисов провокира остра реакция в Сърбия, а в следствие дипломат и представител на посолство бяха привикани да дават пояснения във външните министерства на двете страни.
Как бе запален фитилът
По време на конференция в Познан предходната седмица Борисов бе запитан по какъв начин ще се отрази на евроинтеграцията на Западните Балкани номинирането на испанския външен министър Жозеп Борел за Върховен представител на Европейски Съюз по външната политика, откакто неговата страна не признава Косово. “Когато се заеме подобен значим пост, последното, което би трябвало да правиш, е да защитаваш националния си интерес, а би трябвало да защитаваш интереса на целия Съюз. Ако Борел бъде определен, това не значи, че мнението на Испания ще бъде меродавно за другите страни, които сме признали Косово ”, съобщи в отговор Борисов.
Само че единна позиция на Европейски Съюз за Косово няма. От 28 държави-членки на Общността (Великобритания към момента не е напуснала) 23 са признали най-младата страна на Балканите. Останалите пет са Испания, Румъния, Кипър, Гърция и Словакия. Но позицията и на едните, и на другите тежи еднообразно, като броя не е от голяма важност. Премиерът Борисов би трябвало да е научил този урок от българското европредседателство, когато срещата на върха ЕС-Западни Балкани за малко да се провали точно поради позицията на петте, само че и на Сърбия, които не желаеха даже и обща фотография с президента на Косово Хашим Тачи. По неофициална информация, тогава се е наложило Борисов да договаря с президента на Сърбия Александър Вучич, с цел да не се стигне до протест на срещата.
Наред с това е ясно, че бъдещият първи посланик на Европейски Съюз ще би трябвало да загърби националния пред общностния интерес. Така да вземем за пример италианският министър председател Джузепе Конте даде обещание Италия да работи за събаряне на глобите против Русия, само че в качеството си на Върховен представител на Европейски Съюз за външната политика италианката Федерика Могерини следва и пази политиката на Общността, която е в поддръжка на глобите.
Ивица Дачич
Един прекомерно трънлив въпрос
Изявлението на Борисов напълно предстоящо провокира остра реакция от страна на сръбския външен министър Ивица Дачич, съгласно който Европейски Съюз няма позиция, че Косово е без значение - и българският министър председател Бойко Борисов би трябвало да се преценява с това.
“Сърбия желае положителни, другарски и съюзнически връзки с България като прилежаща страна, което допуска и високо равнище на схващане за най-важните ползи на двете страни и двата народа. Както имаме схващане по въпроса за българската национална еднаквост, езика или Гоце Делчев, по този начин чакаме и схващане за смисъла на косовския въпрос за сръбския народ. Това изказване на българския министър председател не се отнася до квотите за лов на риба или качеството на сръбското сирене в договарянията с Европейски Съюз, а се отнася до териториалната целокупност на Сърбия ”, сподели Дачич в изказване за организация ТАНЮГ. И напомни, че във връзка с статута на Косово позицията е индиферентност: „ Затова в документите на Европейски Съюз Косово се значи със звездичка и записка под линия. И всички функционери на Европейски Съюз са длъжни да съблюдават това ”.
На състоялия се преди малко конгрес на ГЕРБ министърът на външните работи Екатерина Захариева дефинира изявлението на сръбския външен министър като непремерено и съобщи, че не би било неприятно Дачич да се извини. Според нея на Балканите постоянно се реагира прекомерно прочувствено: „ Не бива по този начин да се приказва за прилежаща, другарска страна, още повече от министър към министър председател и още повече тогава, когато изявлението на българския министър председател е било политически и юридически правилно. Европейски Съюз не признава страни, страни се признават от страни “.
" Камъче в обувката "
Отношенията сред Сърбия и някогашната ѝ провинция Косово са изключително комплицирани и сложни. Но напрежение има и сред Белград и Сараево. Колко време още би трябвало да измине, с цел да изстинат тези димящи цеви на Балканите? Едва ли някой ще се осмели да направи прогноза. Провалиха се всички опити на Европейски Съюз и Съединени американски щати да играят ролята на посредници, употребявайки като козове участието в Европейски Съюз и в НАТО. Вече даже се чуват гласове страните да бъдат оставени сами да се оправят.
За Бойко Борисов казусът сред Сърбия и Косово е… като “камъче в обувката ”. В коридорите на конгреса на ГЕРБ той увери, че схваща сърбите какъв брой ги боли за Косово. „ Но колкото и да е мъчително, там би трябвало да се вземе дефинитивно решение. (…) Това е като камъчето в обувката - не го ли извадим, не мине ли, в района колкото и да си приказваме за инфраструктура цифрова съгласуваност - няма по какъв начин ”.
Повече от 30 години лиши на Атина и Скопие да извадят “камъчето от обувката ” - чак в този момент бе решен разногласието за името на Македония. 11 години изминаха от 2008-ма, когато Прищина разгласи независимостта си.
В опит да потуши новата балканска кавга, сръбският президент Александър Вучич, с който Борисов нееднократно е показал съгласие, съобщи, че персонално ще се погрижи Белград и София да се върнат към отличните си връзки. След като дефинира случилото се като “малко неразбирателство ”, Вучич разгласи, че тази седмица ще беседва с премиера Борисов и с президента Радев. В изказването си той някак съумя да вметне, че в Сърбия живее българско малцинство, което “не бива да страда поради такива различия ”. Впрочем, и това “камъче в обувката ” не е извадено към този момент стотина години*.
*През 1919 годинабългарските земи, известни през днешния ден като Западните околности, са предадени на Кралството на сърби, хървати и словенци по силата на Ньойския контракт.
Виж всички публикации от Емилия Милчева-->
Едно изявление на българския министър председател Бойко Борисов провокира остра реакция в Сърбия, а в следствие дипломат и представител на посолство бяха привикани да дават пояснения във външните министерства на двете страни.
Как бе запален фитилът
По време на конференция в Познан предходната седмица Борисов бе запитан по какъв начин ще се отрази на евроинтеграцията на Западните Балкани номинирането на испанския външен министър Жозеп Борел за Върховен представител на Европейски Съюз по външната политика, откакто неговата страна не признава Косово. “Когато се заеме подобен значим пост, последното, което би трябвало да правиш, е да защитаваш националния си интерес, а би трябвало да защитаваш интереса на целия Съюз. Ако Борел бъде определен, това не значи, че мнението на Испания ще бъде меродавно за другите страни, които сме признали Косово ”, съобщи в отговор Борисов.
Само че единна позиция на Европейски Съюз за Косово няма. От 28 държави-членки на Общността (Великобритания към момента не е напуснала) 23 са признали най-младата страна на Балканите. Останалите пет са Испания, Румъния, Кипър, Гърция и Словакия. Но позицията и на едните, и на другите тежи еднообразно, като броя не е от голяма важност. Премиерът Борисов би трябвало да е научил този урок от българското европредседателство, когато срещата на върха ЕС-Западни Балкани за малко да се провали точно поради позицията на петте, само че и на Сърбия, които не желаеха даже и обща фотография с президента на Косово Хашим Тачи. По неофициална информация, тогава се е наложило Борисов да договаря с президента на Сърбия Александър Вучич, с цел да не се стигне до протест на срещата.
Наред с това е ясно, че бъдещият първи посланик на Европейски Съюз ще би трябвало да загърби националния пред общностния интерес. Така да вземем за пример италианският министър председател Джузепе Конте даде обещание Италия да работи за събаряне на глобите против Русия, само че в качеството си на Върховен представител на Европейски Съюз за външната политика италианката Федерика Могерини следва и пази политиката на Общността, която е в поддръжка на глобите.
Ивица Дачич
Един прекомерно трънлив въпрос
Изявлението на Борисов напълно предстоящо провокира остра реакция от страна на сръбския външен министър Ивица Дачич, съгласно който Европейски Съюз няма позиция, че Косово е без значение - и българският министър председател Бойко Борисов би трябвало да се преценява с това.
“Сърбия желае положителни, другарски и съюзнически връзки с България като прилежаща страна, което допуска и високо равнище на схващане за най-важните ползи на двете страни и двата народа. Както имаме схващане по въпроса за българската национална еднаквост, езика или Гоце Делчев, по този начин чакаме и схващане за смисъла на косовския въпрос за сръбския народ. Това изказване на българския министър председател не се отнася до квотите за лов на риба или качеството на сръбското сирене в договарянията с Европейски Съюз, а се отнася до териториалната целокупност на Сърбия ”, сподели Дачич в изказване за организация ТАНЮГ. И напомни, че във връзка с статута на Косово позицията е индиферентност: „ Затова в документите на Европейски Съюз Косово се значи със звездичка и записка под линия. И всички функционери на Европейски Съюз са длъжни да съблюдават това ”.
На състоялия се преди малко конгрес на ГЕРБ министърът на външните работи Екатерина Захариева дефинира изявлението на сръбския външен министър като непремерено и съобщи, че не би било неприятно Дачич да се извини. Според нея на Балканите постоянно се реагира прекомерно прочувствено: „ Не бива по този начин да се приказва за прилежаща, другарска страна, още повече от министър към министър председател и още повече тогава, когато изявлението на българския министър председател е било политически и юридически правилно. Европейски Съюз не признава страни, страни се признават от страни “.
" Камъче в обувката "
Отношенията сред Сърбия и някогашната ѝ провинция Косово са изключително комплицирани и сложни. Но напрежение има и сред Белград и Сараево. Колко време още би трябвало да измине, с цел да изстинат тези димящи цеви на Балканите? Едва ли някой ще се осмели да направи прогноза. Провалиха се всички опити на Европейски Съюз и Съединени американски щати да играят ролята на посредници, употребявайки като козове участието в Европейски Съюз и в НАТО. Вече даже се чуват гласове страните да бъдат оставени сами да се оправят.
За Бойко Борисов казусът сред Сърбия и Косово е… като “камъче в обувката ”. В коридорите на конгреса на ГЕРБ той увери, че схваща сърбите какъв брой ги боли за Косово. „ Но колкото и да е мъчително, там би трябвало да се вземе дефинитивно решение. (…) Това е като камъчето в обувката - не го ли извадим, не мине ли, в района колкото и да си приказваме за инфраструктура цифрова съгласуваност - няма по какъв начин ”.
Повече от 30 години лиши на Атина и Скопие да извадят “камъчето от обувката ” - чак в този момент бе решен разногласието за името на Македония. 11 години изминаха от 2008-ма, когато Прищина разгласи независимостта си.
В опит да потуши новата балканска кавга, сръбският президент Александър Вучич, с който Борисов нееднократно е показал съгласие, съобщи, че персонално ще се погрижи Белград и София да се върнат към отличните си връзки. След като дефинира случилото се като “малко неразбирателство ”, Вучич разгласи, че тази седмица ще беседва с премиера Борисов и с президента Радев. В изказването си той някак съумя да вметне, че в Сърбия живее българско малцинство, което “не бива да страда поради такива различия ”. Впрочем, и това “камъче в обувката ” не е извадено към този момент стотина години*.
*През 1919 годинабългарските земи, известни през днешния ден като Западните околности, са предадени на Кралството на сърби, хървати и словенци по силата на Ньойския контракт.
Виж всички публикации от Емилия Милчева-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ